ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

За кого се отнася това написване на Божия Закон на сърцата?
Според текста в Еремия 31, то се отнася до Израилевия и Юдовия дом, с които Бог обещава да сключи НОВ ЗАВЕТ:

Еремия 31
"31 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом НОВ ЗАВЕТ;
32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ЩЕ ГО НАПИША НА СЪРЦАТА ИМ; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;"

И наистина, Новият Завет, сключен с кръвта на нашия Господ и Спасител Исус Христос, в началото беше само за децата на Бога – децата на Юда и Израил. Останалото човечество беше наречено "кученца":

Матей 15:
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

Но това беше само в началото. Бог имаше план за целия свят, който само започваше с Ерусалим, Юдея и Самария, но се простираше до краищата на земята:

Деяния 1:8 
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Новият Завет, чрез който Божият Закон щеше да бъде написан на сърцата на хората, а не както до тогава на каменни плочи, или на пергамент, се отнася до всички, които вярват в жертвата на Божия Син Исус Христос на кръста.

Написването на Закона на сърцата НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО НЕПОВЯРВАЛИТЕ ЕЗИЧНИЦИ, с които Бог НЕ Е сключил Нов Завет, както някои погрешно тълкуват Римляни 2:12

"Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени."

Това тълкувание може да се струва удобно на много хора, но то не е това, което казва Павел в текста.
Много е важано да четем цялата книга, а не отделни стихове и дори не отделни глави. Разделянето на книгите от Библията на стихове и глави е станало в един много по-късен период. А специално посланията на апостолите, трябва да четем паралелно с Деяния, за да разберем конкретния аспект на взаимоотношенията сред новоповярвалите и историческия контекст.
В Римляни Павел води полемика, която е започнал по-рано още в Антиохия, водила се е в Сирия и Киликия. Освен в Римляни, Павел засяга същия проблем в Ефесеяни и още по-силно в Галатяни. Нещо повече, тази полемика става причина Павел и Варнава, заедно с някои други братя да бъдат изпратени в Ерусалим, за да се разреши спорът:

Деяния 15:
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

На този своеобразен първи събор се взема едно много важно решение – кое от целия Закон да се изпълнява от хората на Новия Завет. И това решение беше изпратено до останалите братя в писмена форма:

Деяния 15:
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

Това е! От целия Закон, единственото решение, което апостолите сведоха до братята беше това:
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; 

И на всичко отгоре това решение имаше препоръчителен характер – "от които ако се пазите, добре ще ви бъде"

Забележете – няма събота, няма неделя, няма заповед, няма две, няма десет, няма императивна форма!

Защо, как, нима Исус не каза, че дори светът да премине, нито една точица от Закона няма да премине, докато не се сбъдне всичко? (Матей 5:18)

Защото цялата съществена част от Закона се сбъдна вече в ИСУС ХРИСТОС!

Защото скъпоценната кръв на Исус Христос беше пролята и чрез нея се сключи Новият Завет. А в Новия Завет, Законът вече не беше външен, написан на камъни и пергамент, със заповеди и правила, с параграфи, алинеи, точки и подточки – Законът вече беше написан на сърцата, защото това вече не бяха каменни сърца:

Езекиел 11:
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
Езекиел 36:
26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. 

Хората от Новия Завет вече нямаме нужда от външен Закон, защото Духът, вложен вътре в нас
пише Божиите повеления директно на новото крехко сърце, с което Бог е заменил каменните ни сърца.
Законът вече не се прилага отвън навътре, а отвътре навън!

Поради другата същност на сърцата ни и поради новия Дух, вложен в нас, това, което е вътре в нас се проявява навън, под формата на изпълнение на Божиите заповеди, на дела от покорство, на дела, съответстващи на нашето покаяние.

Вече няма нужда някой човек да ни учи на Закона, самият Закон действа вътре в нас. Вече няма нужда да се насилваме с досада да спазваме забрани и ограничения – Божията любов ни ограничава и Божията благодат ни прави да искаме и да имаме сила да вършим Божията воля.


Но нека се върнем на проблематичния, от гледна точка на тълкувание стих – Римляни 2:12.

И така, като се започне от Римляни 1:16, Павел води задочна полемика точно с тези слезли от Юдея, повярвали в Исус обрязани, за да учат новоповярвалите езичници да изпълняват юдейския закон и най-вече обрязването. Виждаме, как вълнението и негодуванието на Павел ескалира към края на главата. Този въпрос вече е бил дискутиран в Ерусалим и има решение по него! Писмено! Нима не знаят това? Минава през началото на втора глава, където ги упреква за неразбирането им на Божията благодат, защото размахват закона и съдят братята си от езичниците. Упреква ги, че не разбират, че Божията благодат е предназначена да доведе ВСИЧКИ грешници до покаяние:

"4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?".

Обяснява им единственото предимство пред братята им езичници, (стихове 9 и 10) – че като се раздават наградите, първо ще получат юдеите, после гърците (езичниците), а като се раздават наказания, пак първо ще бъдат наказани юдеите, а после гърците. Това е великото им предимство – в реда, а не в същността. И в 11-ти стих, вече им го казва в прав текст защо: "Понеже Бог не гледа на лице."
Какво означава това? Ако са съгрешили, и със закона и без закон, съдбата е една и съща (стих 12). Защо?
Защото работата не в това дали имаш даден закон и си го слушаш, а в това, дали го изпълняваш този закон! (стих 13). И обяснява значението на ИЗПЪЛНЕНИЕТО на закона в следващите 3 стиха по отношение на деня на съда. Обяснява, че дори тези, които нямат даден закон, защо не са юдеи, а езичници по природа, но щом са повярвали, щом са влезли в НОВОзаветни отношения с Бога, Той е написал действието на Закона на сърцата им и затова те изпълняват този Закон. И после сравнява братята си езичници с братята си юдеи – как ТЕ изпълняват писания си закон, който им е даден, защото са народ на Бога. И в следващите стихове до 23-ти, Павел им набира гняв и им се кара, и ако имаше начин можеше и да ги набие:

"17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Докато стигне до 24-ти стих, в който им хвърля в лицето крайното обвинение:

"24 Питам това, защото според както е писано, ПОРАДИ ВАС СЕ ХУЛИ БОЖИЕТО ИМЕ МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ!" 

Все едно им казва: Хей, къде сте тръгнали да поучавате братята си езичници, да им налагате закон, който и вие самите не изпълнявате! не виждате ли, че така, поради вас се хули Божието име между тях! Осъзнайте се! После, до края на главата им обяснява малко по-спокойно какво е истинското обрязване – не това, което е по плът и което те искат да наложат на братята си езичници, а това, което е на СЪРЦЕТО, в ДУХА, а не в буквата на закона и което се извършва от Святия Дух, а не от човешка ръка. И като им е натрил носовете, като им е начукал канчетата, вече в трета глава се е поуспокоил и сега смята, че време да ги привдигне, след като ги е нокаутирал словесно в предните глави:

"1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?"

След всичко това, той вече ги увещава. Първо ги убеждава, че Бог е справедлив и в никакъв случай не е отхвърлил, или пренебрегнал народа си. И се връща пак, но вече с по-спокоен тон на първоначалната си тема – ВСИЧКИ СЪГРЕШИХА! Недейте да мислите, че като сте юдеи имате някакво предимство пред повярвалите езичници по отношение на прощение на греховете:

"9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога." И продължава да им цитира от Писанието, как Бог говори, че ВСИЧКИ са грешни, ВСИЧКИ са доведени под Неговия съд! 19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
...
20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха."

И краят на трета глава – най-красивото послание –

"21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса"

Ха се га да си дойдем на думата. Разбрахте ли, братя юдеи, че нямате основание да се хвалите със Закона си. Всичко е в Исус Христос, Който, всъщност, е самото изпълнение на закона! Така че, не съм ви отрекъл Закона, с който се хвалите, а ви казвам, че Законът се изпълнява и утвърждава в Исус Христос. И сега вече няма нужда да робувате на буквата на закона, а имате Христовата благодат, която е действието на закона, написано на сърцата ви! 

27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона."

Ако все още не сте се убедили, че Римляни 2:12 се отнася до повярвалите езичници, прочетете следващите стихове, докато стигнете до 16:

"в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие."

Този стих премахва и последното съмнение – Павел говори за хората, на които е благовествал лично – това са повярвалите езичници.

Павел, на когото лично Господ Исус се откри и го призова за апостол сред езичниците казва в Ефесяни 3:
1 Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, -
2 понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас,
3 че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах,
4 от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),
5 която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци,
6 а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието,
7 на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.

Ето това е тайната, която чрез откровение бе открита на Павел – че Новият Завет, написването на Закона на сърцата е И за езичниците, които приемат жертвата на Исус Христос, не само за Израилевия и Юдовия дом.
Тайна, която е била скрита през вековете.
Гледайки сега, пропорцията между повярвалите юдеи и езичници е много силна в полза на езичниците. Но дали е така?

Колко от нас могат да твърдят, че Божият Закон е записан на сърцата им? Че са водени само от Святия Божи Дух и че Той пише (предписва) изпълнението на Закона на сърцата ни?
Колко от на са истински, с оперирани от каменност сърца?


И сега, какво означава на парактика законът да е написан на сърцата ни?
Трябва ли да спазваме съботата? А кои закони са останали за изпълнение?
Някои деноминации веднага ще ви извадят списъците.

Отговорът е В ИСУС ХРИСТОС.
И е предмет на друга тема.

В заключение – за кого е законът, написан на сърцата?
За хората на Новия Завет.