ЗА ЗАВИСТТА

Едно от нещата, които са най-ненавистни за Бог е завистта. Завист е натрапчивото желание да имаш това, което други имат, съчетано с чувството на неприязън и дори омраза към хората, които имат това, което ти нямаш, а страстно желаеш. Завистта е пряко свързана с егоизма и поради това, абсолютно противоположна на Христовото учение. Завистта е чувство, за което няма място в Божието Царство. В Божието, или както се нарича в Евангелие от Матей, Небесното Царство, принципите за управление са много различни и дори понякога диаметрално противоположни на принципите в света. Те са абслолютно нелогични, спорд светската логика:

Матей 5: 

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Хайде да не си кривим душите и да си признаем, че ако живеем по всички тези заповеди на Исус, дадени на Проповедта на планината, ще изглеждаме пълни глупаци в очите на околните.

Но това са принципите на Царството, което Исус ни призова да търсим с приоритет, да търсим ПЪРВО него и Божията правда.

Много хора си мислят, че притчата за работниците на лозето има някакъв скрит код, специално тълкувание и търсят в нея скрити символи. Но притчите, които ни е оставил Учителят са обикновени ежедневни истории с поука.
От тази притча не можем да извадим принципи как да управляваме бизнес, или за взаимоотношения между работодател и работници, нито за взаимоотношения между пастир  и паство, тя дори не е притча за справедливостта. Тази притча е просто за завистта.

Матей 20:1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? ИЛИ ТВОЕТО ОКО Е ЗАВИСТЛИВО, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ДОБЪР?

Ако се поставим на мястото на един от работниците, наети от сутринта, да живеем по принципите на Божието Царство би означавало на практика, като видим какво става накрая, да отидем при някого, от последните наети, да го прегърнем и да се зарадваме с него за това, че е получил бонус от Господаря, че е получил повече, отколкото е изработил.
Това би означавало също, да се удивим на милостта на Господаря и да Го възхавалим за това.

Дали осъзнаваме колко сме далече от стандарта на живот, от културата на Божието Царство?

Стараем се да живеем според културата на света, да се впишем в нея, а тя е глупост за Бога, точно, както културата на Божието Царство е глупост за света.

1 Коринтяни 3:19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им"

1 Коринтяни 1:20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

1 Коринтяни 2:14
Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

И какво излиза – ако наистина имаме Божия Дух, ще изглеждаме глупави в очите на света! А на кого му е приятно да изглежда глупав? Не е ли по-добре да се впишем, някак си, да приемем "доброто" от културата на света?

НО! Критериите за "добро" в света, също не съвпадата много с това, което Бог счита за добро. Дори понякога лоши неща, които ни се случват, след време осъзнаваме, че са били най-доброто, което би могло да ни се случи при дадените обстоятелства. Ето още един фрапиращ пример от Проповедта на планината:

Матей 5:29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Разбира се, че не става въпрос буквално да си вадим очите и да си сечем ръцете. В съвременните условия, това би означавало, например, да си изключиш интернета, въпреки че може да се чувстваш сляп и сакат без него; да откъснеш от сърцето си човек, за когото знаеш, че ще те отведе в грях; да си изхвърлиш телевизора...

Все неща, които ни се струват добри, но ако ни съблазняват към грях, за нас е ПО-ДОБРЕ да живеем без тях.

"Добро, или Бог" е заглавието на новата книга на Джон Бъвиер, в която подробно е разяснена разликата между това, което светът и ние считаме за добро и това, което Бог счита за добро. И в повечето от случаите те НЕ СЪВПАДАТ. Между другото, Джон Бъвиер е един  осъзнал се бивш проповедник на светското добро.

Когато някак си успеем да се самоубедим, че доброто от света и според нашия стандарт е същото "добро" от Бога, има голяма вероятност да сме се отклонили от следването на истинския БОГ и да сме тръгнали след идол – нашата, измислена представа за Бога, това, което НИЕ си мислим, че трябва да е Бог, а не това, което ни описва Библията, че е Бог.

Ето защо Джоел Остийн, Бени Хин, Джойс Майер, Крефло Долар, Кенет Копланд и Джоузеф Принс и други, като тях пълнят залите – защото предлагат същото "добро", което харесва светът. И колкото и да го опаковат лъскави хартийки, облепени с изрязани Библейски стихчета, то НЕ Е Божието ДОБРО!

И по типично сатанински начин, веднага, след като чуят критика срещу измамните идоли, които предлагат, представяйки ги за Бог, бързат да обвинят критиците си за същото, което ги мотивира и чрез което мотивират слушателите си – ЗАВИСТТА:

"Критиците ни завиждат за благословенията, Завиждат ни за големите къщи-имения, за скъпите, луксозни мебели и коли, за частните самолети! Но ако следвате това, което ви казваме и вие ще имате същите благословения, като нас. Само трябва да посеете в нашите служения и ще получите същите благословения!"
И наивните хорица, подлъгани от изрязаните Библейски стихчета, с които тези господа "подкрепят" посланията си, дават дори всичките си спестявания, за да получат тези "благословения", оставяйки децата си неосигурени.

Още не мога да проумея как зрели християни все още се хващат на тази въдица...


Много от тези "проповедници" искат да ни убедят, че добрите неща, според светските стандарти са наше право – та нали сме деца на Царя?

Исус, обаче, в притчата за работниците на лозето ни дава ясно послание – В Божието Царство няма права, нито има борба за права! Всичко е поради милостта, добротата и благоволението на Бог.
Какво имаме ние, което да не е дар от Бога? Какво имаме дадено от Бога, което да е наша заслуга?

1 Коринтяни 4:7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

В света получаваме неща по заслуги, но в Божието Царство НЕ Е така! Там получаваме неща поради милостта и поради добрината на Бога.
Ако трябва да обобщим посланието на Исус в проповедта на планината, изявено в глава 5 на Матей от 38 до 44, то е:

НЕ СИ ТЪРСЕТЕ ПРАВАТА!

Павел потвържадава този принцип:

1 Коринтяни 6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

1 Коринтяни 10:24

Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

Това е културата на Божието Царство!

Защо завистта е страшна и разрушителна?

Първо, защото поставя фокуса, стремежа целта на живота на съвсем грешно място – на преходни и незначителни неща, вместо на Бог.
А това автоматически обезсмисля самото съществуване на човека. Човекът НЕ Е създаден да се радва на неща в този живот. Не че е лошо и не че няма да се радва, но това не е целта на съществуването му!
Бог създаде човека за СЕБЕ СИ.
Целта на съществуването на човека е БОГ.

Ако нещо, от нашето домакинство не може да изпълни предназначението си, стане непотрбно, ние го изхвърляме на боклука.
Хората, в своето паднало, греховно състояние са абсолютно непотребни за целите на Бога. Всички заслужаваме да бъдем изхвърлени на сметището, но Бог, в Своята милост изпрати Исус Христос на земята, така че негодните за Божиите цели хора да могат да бъдат "рецклирани" в годни такива, за да не бъдат изхвърлени на сметището. (Йоан 3:16)

И така, дори да казваш, че вярваш в Бога, дори да ходиш на църква всяка неделя, ако не вършиш Божията воля, те НЕ изпълняваш предназначението, с което си създаден първоначално и "рециклиран" след това.

Матей 7:21
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Второ, защото с омразата, следствие на завистта, хората стават човекоубийци:

1 Йоаново 3:15
Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

Как да разпознаем завистта?

Когато завистта произлиза от нас, мисля, че е много лесно да я разпознаем. За хората, които имат Святия Дух, щом се надигне завист, те веднага осъзнават това и бързат да се покаят.

Но има случаи, когато вярващи хора и то най-вече на ръководни позиции са до такава степен заслепени и пропити от културата на света, че започват да я проявяват в служенията и в живота си.

Историята и нашата действителност са пълни с примери, как служители започват с Духа и с времето са изкушени да вярват, че заслужават повече пари, повече средства, повече власт, повече лукс...

В такива случаи, дори да бъдат изобличени от Духа, пак ще си намерят оправдание за завистта си – може би това, което искат е от първа необходмост за оцеляване на семейството им? Може би са преминали през период на немотия и не искат да живеят в тревога и неизвестност?
Може би са преживели укорите на жена си, че не могат да издържат семейство?

Човек винаги може да си намери оправдание!
И винаги може да обоснове действията си със Словото, когато вземе само малка част от него...

Но най-често се случва, както беше в историята с лозето на Навутей. Ако видите да се повтаря тази история в Църква – бъдете сигурни, че е замесена някоя "Езавелка".

Тогава се уверете в никакъв случай да не ставате, като един от двамата лъжесвидетели, поради чиято дума "Навутей" ще бъде "екзекутиран"...

Какво да правим в такива случаи?

Исус ни даде ясно Своето мнение – Той е ПРОТИВ това да търпим Езавел в църквата. Просто трябва да помним, че нашата борба НЕ е срещу плът и кръв.

Как да разпознаем завистта срещу нас?

Ако видим, как срещу нас се изливат клевети, явни лъжи, как биват настройвани хора срещу нас, чрез интриги, как се проявява ирационална, безпричинна омраза и непредизвикано с нищо лошо отношение срещу нас – най-голямата вероятност е да сме жертва на завист.
И когато хората, проявяващи тази неприязън и омраза биват конфронтирани за отношението им, те всеки път измислят различна причина и тя никога не е истинската – ЗАВИСТ.

Поради завист израилевите началници предадоха Исус (Матей 27:18; Марк 15:10).
Поради завист първосвещеникът и другите с него затвориха апостолите в тъмница: (Деяния 5:17, 18)
Поради завист юдеите противоречаха и хулеха Павел и Варнава (Деяния 13:45) и пак поради завист нападнаха Ясон, само защото беше приел Павел и Сила в дома си (Деяния 17:5).
Завистта е била винаги в основата на омразата към евреите.

Завистта беше отличителен белег за зло в църквата, за мъдрост, която е земна, животинска и бесовска:

Яков 3:14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

А ето как можем да разпознаем истинската мъдрост, която е ОТГОРЕ:

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Безнадежден случай ли са хората, със сърца изпълнени с горчива завист?

Никой не е безнадежден случай за Бога.

1 Петрово 2:1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,
2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
3 ако сте опитали, "че Господ е благ;"

Ако сте опитали, че Господ е благ...

Моля ви, отхвърлете всяка злоба, лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване...
И пожелайте ... СПАСЕНИЕТО.